Един от най-хубавите ми спомени от израстването беше, когато семейството ми отиваше на къмпинг. Всяка година баща ми слизаше до местния смесен магазин и купуваше една от пътните карти. Носеше я вкъщи и я отваряше на масата в трапезарията.
С маркери в ръка той оцветяваше маршрута, по който щяхме да стигнем до нашата дестинация, маркираше всичките ни спирки за храна или крайпътни атракции и всякакви отклонения, ако решихме да видим нещо извън утъпканите пътеки.
Това пътуване по пътя на спомените ме накара да се замисля за сегашния ни живот и да си задам въпроси от типа: „Кога точно се отказахме от хартиените карти вместо GPS маршрутизирането чрез телефони? Кога нашата технология напредна от чертане на линии, върху карти до ръчно GPS проследяване?“
Разбира се, мислите ми започват да се въртят като снежна топка и започвам да се чудя дали технологиите в личните ни превозни средства – навигация за кола, не са налични, дори обществените превозни средства, като училищните автобуси?
Реших да се поразровя малко и да разбера как се е появило GPS маршрутизирането и дали училищните автобуси използват същия софтуер за GPS проследяване като личните превозни средства. И така, ето до какви доводи достигнах:
Какво е GPS?
Да започнем с това, че GPS е акроним за глобална система за позициониране и преди това се наричаше Navstar GPS („Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“ или щатските военни наричат така системата).
Тя е собственост на правителството на Съединените щати и представлява GPS система, която се управлява от клон на Министерството на военновъздушните сили, известен като Космическите сили на Съединените щати (USSF). Първоначално е създаден за правителствена употреба, но по-късно е разширен за цивилна и търговска употреба по целия свят.
Съществуват три части на една GPS система. Те са: сателити, наземни станции и приемници. Сателитите се използват като източник за определяне на местоположението на приемник от космоса. Точната позиция на сателита е известна по всяко време, което е основна причина GPS проследяването да бъде толкова точно. Наземните станции осигуряват местоположението на сателитите там, където се предполага, че са с помощта на радар, а приемниците получават сигнали от група сателити, за да измерят, колко далеч са и да определят точно местоположението на приемник.
Кога е създадено GPS маршрутизирането и проследяването?
Сателитната навигация е била използвана преди това, което сега познаваме като GPS. Нейните ранни предшественици са имали ограничения, които стимулират Министерството на отбраната на Съединените щати да стартира проекта за GPS през 1973 г. И така, докато навигационните устройства са виждани в превозни средства, датиращи още от 1930 г. и първата сателитна навигационна система, създадена от Военноморските сили на Съединените щати TRANSIT, това е конкретно GPS системата, която превъзхождала и продължава да работи и до днес.
Първоначално създадената за военна и правителствена употреба на Съединените щати, гражданските самолети успели да я използват през 80-те години на миналия век. Така системата не е напълно работеща до 1995 г. По-късно, през 1998 г., вицепрезидентът Ал Гор искал за включване на два допълнителни сигнала за невоенна употреба, фокусирани отново върху гражданските самолети.
Едва през 1999 г. GPS най-накрая си проправи път в мобилните телефони от производителя Benefon. Не закъсняват действията и на други производители на мобилни телефони, които бързо се присъединяват към новостите и така GPS навигацията в телефоните се разпространява като „горски пожар“ по целия свят.
GPS навигацията за кола и превозни средства се появява официално през 2001 г. Произвеждана е от частни компании, а поради нарастващата технология и свиващия се размер на приемника, това води до персонални навигационни устройства, които не след дълго се забелязват в граждански превозни средства.