Мебелите в интериора, независимо дали са индивидуални или комплексни се очаква да бъдат осмислени. Крайно старателно и подредено те се използват и като за украса или функционалност. Вместо да допълнят интимността на дома, те придават блясък и натруфеност. В това се крие и малката тайна на единия стол. Такъв е красив в процеса на потреблението. Тогава докато е полезен около му се чувства интимната топлота на ежедневието.
Понякога обаче нашите представители са класически столове за трапезария, офис столове, кресла, бар столове, столове за заведения. Всички те пресъздават някакъв стил и се преливат с останалата част от интериора. В един случаи придават интимност на дома, в друг случаи са бляскави, а в това се крие и тяхната малка тайна.
Пълноценната масова мебел никога не е била подчинена на този стремеж. Неговите размери и декоративни елементи винаги са продиктувани от вътрешни убеждения за красота и никога не са развили за нова сметка полезността.
Преоразмеряването, преднамерената красота и претрупаността са били средство за наивна демонстрация на материално благополучие.
Нашето време и до днес не е утвърдило един единствен образ на мебели. В избора на столове, маси, бюра, бар плотове и всичко останало има по много, а дизайнът и формите определят и стила.
От десетилетия образът им се колеабае между красотата на художествената украса от миналото и ограничава красотата н художествената украса от миналото и простотата на красивата форма. Води се безмилостна борба между лаконичната красота на нашето съвремие, за която преднамерената украса е равностойна на обида. Олицетворение на тази борба са съвременните мебели, представени силно в маси и столове. Те са или много опростени или преоразмерени, или повърхностно гримирани с дребнобуржоазните варианти на кралски форми от предходни столетия. Това кои от тях ще изберем интериора на нашия дом, офис, бар или заведение също зависи от това, което целим да постигнем.