За гладиола е важно да се избере място. От това зависи не само неговото цъфтене, но и качеството на подмяната на луковици. Доброто цъфтене е възможно само на открити участъци с достатъчно влагоемка плодородна почва, защитена от ветрове за избягване на огъване на стъблата. Близо до дървета и храсти засаждането на гладиолите не се препоръчва. При такова съседство влаголюбивите гладиоли ще изпитват нейната недостатъчност.
Гладиолите добре растат на много плодородна почва, но преди всичко на леко песъчлива, пропита от хумус, достатъчно овлажнена, слабо киселина с рН 6-6,5. В глинестите почви се добавя пясък, в песъчливите – торф, компост, хумус, а в киселините почви задължително вар, като есента или пролетта се добавя дървесна пепел. Почвата под гладиолите е добре да се подготви от есента, да се прекопае участъка на дълбочина с права лопата и да се внесе до 5-6кг компоста или хумус на 1м². Свежата тор под гладиолите не трябва да попада, защото ще донесе в развитието на растението гъбни заболявания и техните луковици лошо се съхраняват през зимата. От одобрените минерални торове на суглинеста почва се полага по 1 супена лъжица супер фосфат и калиев сулфат на 1м², а освен това, дървесна пепел 2-3 супени лъжици.
Пролетта преди посаждане на луковиците почвата отново се прекопава и грудките се обработват с разтвор на стимулатора „Енерген“ (1 капсула на 5л вода), като разхода е по 2л на 1м². Мястото на посаждане ежегодно се сменя. На първоначалното местоположение гладиолите трябва да се посяват отново не рано от 3-4 години. Те се отглеждат в култивационни кръгове с краставици, лук, чесън.
Може ли, да се подхранят гладиолите с азот. Не трябва да се поставя азотни вещества след началото на цъфтене на гладиолите, понеже излишъкът ще провокира развитието на фузариоза в растението. Не следва също да се поставят излишни дози азот по протежение на цялото развитие на растението, защото в луковиците ще се получи излишно азотно подхранване, дори грудките да станат по-големи те бързо ще остареят, лошо ще се съхранят и ще покълнат лошо след това.
Какви правила за израстването на гладиолите трябва да спазваме?
Три-четири седмици след посаждането луковиците се освобождават от старите корени, а след това се инспектират. Откриването на тъмни петна, тяхната здравина и качеството на тъканта, тези петна се третират с разтвор „Хома“. Непосредствено преди посаждането луковиците се поставят като за начало в разтвор на „Карбофос“ (20г на 3л вода), след което в разтвор „Хома“ (20г на 3л вода) и се държат до 20-30 минути.
Към посаждане на луковиците на гладиолите се пристъпва, когато почвата на дълбочина 10см е нагрява до 8-10ºC. В средата на полосата при такива условия е възможно да се приложат в края на април – началото на май. При забавяне на посаждането влошава условията на ускорението. Луковиците се засаждат в редове. Разстоянието между луковиците е длъжно да съставлява 10-12см за ранните сортове, 15-20см за средните и късните сортове, формиращи повече крупни растения. В зависимост от размера на луковиците и сортовете на 1м² се засяват от 30 до 70 броя.